Днешният лъжебългарски кривопис

Тук няма да говоря за това как българчетата не умеели да пишат правилно - просто няма кой да ги научи. Ще разгледам самия съвременен правопис. Основен дял в опростачването и избългаряването ("обезбългаряването") на българския език представя сегашният ни правопис, въведен през 1946 г. от комунистически "учени" - недоуци. Българският правопис е бил повреждан и преди това, но с изхвърлянето две многопотребни букви съсипията е завършена. Днес до голяма стъпен са се сбъднали думите на Атанас Далчев, че правописът ни е толкова недъгав, че един ден в България правилно ще говорят само некнижовните ("неграмотните"). С изхвърлянето на буквите ѫ (широко "ъ", наречено "най-българската буква") и ѣ ("е" двойно, ятов знак), както и с премахването на краедумните ("краесловните") ерове, настанаха доста злини за езика ни. С тези насилни промени българската азбука остана без изконни свои букви и в нея вече няма букви, различни от тези в руската азбука. Ще набележа най-общо главните недъзи в днешния така наречен "български правопис", който е по- добре да се нарече лъжебългарски кривопис.

1. Вече не може да се поддържа в книжовен вид единството на източните и западните български говори във връзка с правилото за ятовия знак (променливо "я", "якане"/"екане"). Писането на "я" или "е" в различни думи днес е твърде безредно: пише се "дял", "дялам", но "дело"; "замяна", но "заменка"; "звяр", но "зверство", "зверска"; "вяра", но "верска"; "зрял", но "зрелост", с което в безброй случаи се накърнява правило за преминаване на "я" в "е". Да не говорим в колко книги можем да срещнем "преживяните", "завладяните", или противния случай: колко често се употребяват думни скроеве ("словоформи") като "верно". Ако в азбуката ни беше запазена буквата ѣ ("е" двойно), която можеше да се изговори като "е" или "я", тази бъркотия и вътрешна прякоречност ("противоречивост") не би я имало. Пълно безумство е (както някои от мислещите люде добре знаят) да трябва да се пише "цялост", но "целостта"

2. "Правописът" пречи на правоговора - пише се "чета", а се иска изговор [четъ]. Още по-глупаво е, че се пише "четат", а всички естествено изговаряме [четът]. На мястото на "а" в такива случаи би стояла буквата ѫ ("широко ъ"), която се изговаря [ъ]. Във връзка с това трябва да се върне и Ѭ ("голяма йотувана носовка") за да се пишат по-уредно думи като летя, летят, стоя, стоят, крещя, крещят, където трябва да се изговори ЙЪ или мекост на предходната съгласна + Ъ.

3. "Правописът" ни няма ясно вътрешно правомислене (гр. "логика"), до голяма стъпен поради изхвърлянето на ъ и най-вече на ь от края на думите. Така сега в писането са помътнени връзките между различните скроеве ("форми") на една и съща дума, когато веднъж имаме твърда, а сетне мека съгласна: син, синьо; сън, сънят; учител, учителят; цар, царят; кон, конят вм. смисленото синь, синьо; сънь, сънь-тъ; учитель, учитель-тъ;царь, царь-тъ; конь, конь-тъ.

4. Изобщо е твърде стеснена службата на буквата ь (само в съчетание "ьо" за отбелязване мекостта на предходната съгласна), което прави тази буква кажи-речи непотребна. Някогашната твърде полезна служба на ь, както може да се види и в "Речникъ на блъгарский езикъ" на Найден Геров, е била на особна гласна буква, чийто изговор може да бъде както ъ, така и е (чьрта, жьртва, жьден, жьтва, чьрвено, черупчьсто), а в някои случаи мекост на предходната съгласна и ъ (земьн, Великдьн), като последното Александър Теодоров си допрощава ("позволява") да определи като "звъкът Ь в българския език".

5. Буквата "я" е натоварена с твърде много струватности ("стойности"). Тя може да бележи четири различни случая: й+а (както в "ябълка"); мекост на съгласна + а (както в "лято"); й+ъ (както в "стоя") ; мекота на съгласна + ъ (както в "летя"). Буквата "я" е руска измислица - прекроена старобългарска малка носовка Ѧ, на която в новобългарски отговаря най-вече звъкът "е" , а на руски се изговаря "я". Вкарана е още през Възраждането с руския си изглед и изговор. Тя трябва да се махне и да се заменя според случая с ia , ѣ (ятов знак) или ,Ѭ, което е според духа и буквата на българското книжовно предание ("традиция").

6. Отдавна, но напълно неоправдано и изкуствено, е прокарана разлика между завършека на отглаголните биватни ("съществителни") имена от несвършен вид на глагола и завършека на тези от свършен. Закъсняване - закъснение, прощаване - прощение, разделяне - разделение. Така се стига до случаи от този вид: книжно кръщение, народно кръщене. Някога тази оскъдица на единство не я е имало. Работата е там, че новобългарският народен език изцяло е загубил завършек -ие за отглаголни биватни, но в книжнината той се пази по старобългарско или църковнословянско предание, но на мястото на "и" в края е стояла буквата i (йота). Така през деветнайсети век се е пишел завършек -iе наравно в отглаголни биватни от свършен и несвършен вид на глагола: прощаванie, прощенie. Превръщането на -ie в -ие става изкуствено с хрумването, че i e непотребна буква. Изговорът на отглаголно биватно със завършек -нie не бил задължително -ние, а е можел да бъде още и -не или -нье, затова. За да се върне единството на езика в тази насока, трябва или да се върне буквата i, или изцяло да се отрече дългият завършек -ие и да се пише (както някога вече се е пишело) прощене, закъснене, разделене, кръщене, търпене, какъвто е естественият новобългарски изговор на думите.

7. Твърде много думи от старобългарско потекло се пишат по руски начин !

а) С Я (което става "а" след ж, ч, ш, и щ, защото рус. щ = бълг. шч) вместо Е за старобългарска малка носовка Ѧ. От лявата страна в червено са дадени думи в грешния им порусчен вид, а от дясната в зелено е верният им български вид :

възприятие възприетие
вероятен вероетен
изряден изреден
изящен изещен
чадо чедо
щадя щедя
занятие заетие
обятия обетия
Петдесятница Петдесетница
десятка десетка
княз кнез
свят, святост свет, светост
причастие причестие (както честито, злочест )
част чест
участие учестие
началник начелник

начало, начала начело, начела

И изобщо в завършека на сегашна дейна сподялба ("сегашно деятелно причастие") -ЯЩ (-АЩ след ж, ч, ш) вм. -ЕЩ, както :

стоящ стоещ
говорящ говорещ
летящ летещ
кипящ кипещ
вонящ вонещ
четящ четещ
гърмящ гърмещ
димящ димещ
делящ делещ
спящ спещ
врящ врещ
крещящ крещещ
търпящ търпещ
седящ седещ
учащ учещ
държащ държещ
служащ служещ
хвърчащ хвърчещ

б) С У вместо Ъ за старобългарска голяма носовка ѫ ; с Ю вместо ЙЪ (писано Я по днешния кривопис) вместо голяма йотувана носовка Ѭ :

художник хъдожник
хоругва хоръгва
съпруг съпръг
обручение обръчение
звук, звуча - звък, звъча

оборудване - тази дума е руска, но би трябвало да се предаде според българския изговор корена в думата оръдие

съюз съйъз

Но при сегашна дейна сподялба ("сегашно деятелно причастие") на новобългарски идва завършек
-ЕЩ срещу руско по потекло -УЩ :

пишущ пишещ
текущ течещ
вопиющ въпиещ
цветущ цъфтещ


в) С -ОР в корена на думата вместо -ЪР

горд, гордост - гърд, гърдост
възторг, възторжен - възтърг, възтържен


г) С -ЕР в корена вместо -ЪР (старобълг. -РЬ)

опровергавам, опровержение - опровъргавам, опровържение
низвергвам - низвъргвам
изверг - извърг


д) С -ОЛ вместо -ЪЛ (старобълг. -ЛЪ) в корена на думата, както :

полк, полковник - пълк, пълковник


е) С О вместо Ъ

точно, точност - тъчно, тъчност
вопъл - въпъл