През 1874 д-р Иван Богоров, човекът наредил книжовния ни език върху народна основа (против поддръжниците на църковнославянския, руския) пише: "Русите са [="се"] крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре е да са нарече панрусизъм, че днес с име Славянски език са разбира Руският, когато тии никак не приемат да са заличи тяхното бащинско име Русия и да са нарече Славяния. А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл и са затичаме да правим писмовния [=писмения] наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем."
(Запазени са някои свойщини на тогавашния правопис)
(Запазени са някои свойщини на тогавашния правопис)
Ето още един куп руски думи, дадени в червено, и българските им насрещници ("съответствия") в зелено:
особеност (от стб.) - свойщина
понятие (рус.) - разбрание, наум
обособявам (се) - отсебвам (се)
необходим - притребен, требовен, неотбежен, неизбеглив ("Обхождам" значи "ходя наоколо, обикалям", а не "преминавам, избягвам нещо")
необходимост - притреба, неотбежност, неизбегливост
непреодолим - ненадвивлив, ненадделив
подчинен - подреден, сложен, подложен
точност (от стб. с "о" вм. "ъ") - тъкмост, тъкменост, тъчност, мярност
подчинявам се - слагам се, подлагам се, скланям
завися (букв. превод от лат. dependere :"вися от") - опирам [до], обвързан съм [с], крепя се [от, на, върху, о], придържам се [към] ("Завися" е и грешно образувана дума вм. "зависвам", както "надвисвам", "увисвам")
зависим - обвързан, обвързен, придръжлив, придържен, крепятен, опирен
наклонение (на глагола) - начин, изрек
делим(ост) - делнив(ост) , делив(ост)
свят, святост - свет, светост
полк (от стб. ; по рус. с "о" вм. с "ъ") - пълк (както пълководец, пълчища, опълчвам се), плък
полковник - пълковник
препинателен знак - запиратен знак, запиралка, почиватен знак (белег), бележка на почиването, препъвателен знак, спъвателен знак
точка - бод; крайка; капка
двоеточие, двуточие - дво(е)крайка
многоточие - многокрайка, многокапки
запетая, запетайка - запирка
точка и запетая - крайка със запирка; капка със запирка
удивтелна - чуденка, чудовна бележка, чудатен знак, почудица, заповеден знак, заповедка
въпросителна, въпросителен знак - питанка, запитка, запитвачка, питна бележка, питен знак, попитен знак, питатен знак
въпросителен - питен, попитен, питатен, запитен, запитвачен; за човек, поглед: питлив
семейство - челяд, задруга, домородство
семеен - челяден; челядник
ядро - ядка, сърце
косвен - непряк; полегат
кос - полегат
право (мн. права) - правина, правица, правдина, правда
кавички - кривици, криволички, кукици, вносни кукички, вноски
сказуемо - казало, приказ(у)ватно, прилог
грамотен (рус. от гр.) - книжовен, книжатен
неграмотен - безкнижен, некнижовен, некнижатен
невежа - ненаук, неразумник, невещ
невежество - невещина, непознанство
сведущ - вещ, знатен (знаятен), знаещ
изменчив - промнелив, променит, менлив, менитен, изменен, изменлив
способ - начин, похват, сръка, леснина
способен - вреден ("вреден юнак"; "вреден за войник"), привреден, похватен, замощен (замощен), умятен
способност - вредност, похватност, замощност
умел - умятен, похватен
ловък - сръчен, похватен
щастие - доброчест, доброчестина, доброчестиня, доброчестие, добра чест, срята (срета), честитост
щастлив - честит, доброчестен, сретен; раодтен, радостлив
нещастен - злочест, злочестен, несретен, клет, неволен
нещастие - злочестина, злочестие, злочестия, неволия, неволя
нещастник - злочестник, клетник, несретник
удоволствие - пригода, угода
удовлетворявам - отволям (отволявам), угаждам, угодявам, угождам
удовлетворение - отволяне, угодия, насита, отвзимане
удовлетворителен - пригоден, отволятен
стойност (рус. "стоимость" от "стоит" = бълг. "струва" ) - струватност (струвност), сторност, струване, чинене, вреднуване, вредня
обстоятелство - околостъп (И двете превод от лат. circumstans - "стоещ наоколо", circumstantia - "стоещи наоколо")
обстановка - околовръстие
стойностен - струватен (струвен)
читател (нямаме глагол "чита" !) - прочетник, четник, четец, четалник, четач
обособявам (се) - отсебвам (се)
необходим - притребен, требовен, неотбежен, неизбеглив ("Обхождам" значи "ходя наоколо, обикалям", а не "преминавам, избягвам нещо")
необходимост - притреба, неотбежност, неизбегливост
непреодолим - ненадвивлив, ненадделив
подчинен - подреден, сложен, подложен
точност (от стб. с "о" вм. "ъ") - тъкмост, тъкменост, тъчност, мярност
подчинявам се - слагам се, подлагам се, скланям
завися (букв. превод от лат. dependere :"вися от") - опирам [до], обвързан съм [с], крепя се [от, на, върху, о], придържам се [към] ("Завися" е и грешно образувана дума вм. "зависвам", както "надвисвам", "увисвам")
зависим - обвързан, обвързен, придръжлив, придържен, крепятен, опирен
наклонение (на глагола) - начин, изрек
делим(ост) - делнив(ост) , делив(ост)
свят, святост - свет, светост
полк (от стб. ; по рус. с "о" вм. с "ъ") - пълк (както пълководец, пълчища, опълчвам се), плък
полковник - пълковник
препинателен знак - запиратен знак, запиралка, почиватен знак (белег), бележка на почиването, препъвателен знак, спъвателен знак
точка - бод; крайка; капка
двоеточие, двуточие - дво(е)крайка
многоточие - многокрайка, многокапки
запетая, запетайка - запирка
точка и запетая - крайка със запирка; капка със запирка
удивтелна - чуденка, чудовна бележка, чудатен знак, почудица, заповеден знак, заповедка
въпросителна, въпросителен знак - питанка, запитка, запитвачка, питна бележка, питен знак, попитен знак, питатен знак
въпросителен - питен, попитен, питатен, запитен, запитвачен; за човек, поглед: питлив
семейство - челяд, задруга, домородство
семеен - челяден; челядник
ядро - ядка, сърце
косвен - непряк; полегат
кос - полегат
право (мн. права) - правина, правица, правдина, правда
кавички - кривици, криволички, кукици, вносни кукички, вноски
сказуемо - казало, приказ(у)ватно, прилог
грамотен (рус. от гр.) - книжовен, книжатен
неграмотен - безкнижен, некнижовен, некнижатен
невежа - ненаук, неразумник, невещ
невежество - невещина, непознанство
сведущ - вещ, знатен (знаятен), знаещ
изменчив - промнелив, променит, менлив, менитен, изменен, изменлив
способ - начин, похват, сръка, леснина
способен - вреден ("вреден юнак"; "вреден за войник"), привреден, похватен, замощен (замощен), умятен
способност - вредност, похватност, замощност
умел - умятен, похватен
ловък - сръчен, похватен
щастие - доброчест, доброчестина, доброчестиня, доброчестие, добра чест, срята (срета), честитост
щастлив - честит, доброчестен, сретен; раодтен, радостлив
нещастен - злочест, злочестен, несретен, клет, неволен
нещастие - злочестина, злочестие, злочестия, неволия, неволя
нещастник - злочестник, клетник, несретник
удоволствие - пригода, угода
удовлетворявам - отволям (отволявам), угаждам, угодявам, угождам
удовлетворение - отволяне, угодия, насита, отвзимане
удовлетворителен - пригоден, отволятен
стойност (рус. "стоимость" от "стоит" = бълг. "струва" ) - струватност (струвност), сторност, струване, чинене, вреднуване, вредня
обстоятелство - околостъп (И двете превод от лат. circumstans - "стоещ наоколо", circumstantia - "стоещи наоколо")
обстановка - околовръстие
стойностен - струватен (струвен)
читател (нямаме глагол "чита" !) - прочетник, четник, четец, четалник, четач
задача - зададка, задавка
съответствам - съотговарям, спосрещам се, посрещам се, пресрещам се
съответствие - съотговаряне, спорсещане, посрещане, пресрещане; спротива, насрещница
личен - лицевен (Бълг.дума личен ще рече: "хубав, бележит")
личност - лицевност, азство
прилагателно име - притурно име
съществително име - биватно име
съществително собствено име - същ(н)о име
числително име - четно име (от чет = "брой, число"), бройно име
числя (се) - смятам (се), причитам (се), броя (се)
считам - смятам
местоимение - вместоиме, местоиме
притежателно местоимение - стопанствено (в)местоиме, владовно (в)местоиме
представка - предтурка
наставка - снадавка
член, определителен (от стб.) - став, ставица, прилог
звателен - зъвен, повиклив, викатен
обучение - приучване, изтъщен(и)е, изтъщяване, изучване, ука
посетител - споходник, спохождник
справочник - упътник, упътване
отношение - обнаска, обнасяне, обноска, обнасяне, относба
относителен - относбен, обнасятен
съотношение - съобнасяне
настоящ (от стб. с "я" вм. с "е" - "настоещ") - сегашен
настояще - сегашност
условие - тъкмеж, сговор, сговаряне, сдумване, потъкмен(и)е, сговорка
обуславям - сдумвам, уричам, потъкмявам, сговарям
порядъчен - уреден
понятие - разбрание, наум (наум)
възприятие (от стб, с "я" вм. "е") - долавяне, доземане, дохващане, досещане ( от "досещам", не от "досещам се") , сещане, възприем, възприимка
очерк - очърт
заместител - отменик, отменица, замянка
предназначавам - преднареждам, отреждам, преднабелязвам
предназначение - преднареждане, отреда, предабелязване
участ - коба, наречба, речене, дял, чест (добра чест, зла чест)
съюз - свръз, съвръз, свръзка
съюзен - свързен, съвързен
съюзник - свързник, съвързник
отрицателен - отричен, отричатен
отрицание - отричане, бъх, бъшене (от бъша - "отричам; не признавам, отричам, скривам истината)
словообразуване - думотворба, думообразуване *
словоред - думоред, думонаредба, думонареждане *
*Забележка: Руското "слово" на български е "дума", а пък българската народна дума "слово" не е = "дума"; бълг. "слово" е : "текст, сбор от букви, писмени знакове; буква, писмен знак".Ето покази от народни песни, в които това ясно си личи:
"Бяла си книга четеше,
с черно слово написана";
"Иванчо на стол седеше,съответствам - съотговарям, спосрещам се, посрещам се, пресрещам се
съответствие - съотговаряне, спорсещане, посрещане, пресрещане; спротива, насрещница
личен - лицевен (Бълг.дума личен ще рече: "хубав, бележит")
личност - лицевност, азство
прилагателно име - притурно име
съществително име - биватно име
съществително собствено име - същ(н)о име
числително име - четно име (от чет = "брой, число"), бройно име
числя (се) - смятам (се), причитам (се), броя (се)
считам - смятам
местоимение - вместоиме, местоиме
притежателно местоимение - стопанствено (в)местоиме, владовно (в)местоиме
представка - предтурка
наставка - снадавка
член, определителен (от стб.) - став, ставица, прилог
звателен - зъвен, повиклив, викатен
обучение - приучване, изтъщен(и)е, изтъщяване, изучване, ука
посетител - споходник, спохождник
справочник - упътник, упътване
отношение - обнаска, обнасяне, обноска, обнасяне, относба
относителен - относбен, обнасятен
съотношение - съобнасяне
настоящ (от стб. с "я" вм. с "е" - "настоещ") - сегашен
настояще - сегашност
условие - тъкмеж, сговор, сговаряне, сдумване, потъкмен(и)е, сговорка
обуславям - сдумвам, уричам, потъкмявам, сговарям
порядъчен - уреден
понятие - разбрание, наум (наум)
възприятие (от стб, с "я" вм. "е") - долавяне, доземане, дохващане, досещане ( от "досещам", не от "досещам се") , сещане, възприем, възприимка
очерк - очърт
заместител - отменик, отменица, замянка
предназначавам - преднареждам, отреждам, преднабелязвам
предназначение - преднареждане, отреда, предабелязване
участ - коба, наречба, речене, дял, чест (добра чест, зла чест)
съюз - свръз, съвръз, свръзка
съюзен - свързен, съвързен
съюзник - свързник, съвързник
отрицателен - отричен, отричатен
отрицание - отричане, бъх, бъшене (от бъша - "отричам; не признавам, отричам, скривам истината)
словообразуване - думотворба, думообразуване *
словоред - думоред, думонаредба, думонареждане *
*Забележка: Руското "слово" на български е "дума", а пък българската народна дума "слово" не е = "дума"; бълг. "слово" е : "текст, сбор от букви, писмени знакове; буква, писмен знак".Ето покази от народни песни, в които това ясно си личи:
"Бяла си книга четеше,
с черно слово написана";
бяла си книга държеше,
черно си слово четеше."
"Иванчо на стол седеше
бяла си книжка държеше
и черно слово пишеше:
защо не ме, майко, почака,
книгата да си дочета,
и словото да си допиша."
"бяла си книга държеше,
черно си слово четеше.
Той на майка си продума:
- Защо ме, мале, отхлупи -
не можах слово да прочета!"
"бяло си книже държеше
и дребно слово четеше"
Една дума няма как да е черна или червена (пак в нар.песни "книга червенословна" = книга написана и с червени букви), буквите са червени или черни. Затова слово ще рече предимно "текст, букви", а по-книжно: "реч". Така редът на думите е думоред, а не "словоред".
Няма коментари:
Публикуване на коментар