Днешният лъжебългарски кривопис

Тук няма да говоря за това как българчетата не умеели да пишат правилно - просто няма кой да ги научи. Ще разгледам самия съвременен правопис. Основен дял в опростачването и избългаряването ("обезбългаряването") на българския език представя сегашният ни правопис, въведен през 1946 г. от комунистически "учени" - недоуци. Българският правопис е бил повреждан и преди това, но с изхвърлянето две многопотребни букви съсипията е завършена. Днес до голяма стъпен са се сбъднали думите на Атанас Далчев, че правописът ни е толкова недъгав, че един ден в България правилно ще говорят само некнижовните ("неграмотните"). С изхвърлянето на буквите ѫ (широко "ъ", наречено "най-българската буква") и ѣ ("е" двойно, ятов знак), както и с премахването на краедумните ("краесловните") ерове, настанаха доста злини за езика ни. С тези насилни промени българската азбука остана без изконни свои букви и в нея вече няма букви, различни от тези в руската азбука. Ще набележа най-общо главните недъзи в днешния така наречен "български правопис", който е по- добре да се нарече лъжебългарски кривопис.

1. Вече не може да се поддържа в книжовен вид единството на източните и западните български говори във връзка с правилото за ятовия знак (променливо "я", "якане"/"екане"). Писането на "я" или "е" в различни думи днес е твърде безредно: пише се "дял", "дялам", но "дело"; "замяна", но "заменка"; "звяр", но "зверство", "зверска"; "вяра", но "верска"; "зрял", но "зрелост", с което в безброй случаи се накърнява правило за преминаване на "я" в "е". Да не говорим в колко книги можем да срещнем "преживяните", "завладяните", или противния случай: колко често се употребяват думни скроеве ("словоформи") като "верно". Ако в азбуката ни беше запазена буквата ѣ ("е" двойно), която можеше да се изговори като "е" или "я", тази бъркотия и вътрешна прякоречност ("противоречивост") не би я имало. Пълно безумство е (както някои от мислещите люде добре знаят) да трябва да се пише "цялост", но "целостта"

2. "Правописът" пречи на правоговора - пише се "чета", а се иска изговор [четъ]. Още по-глупаво е, че се пише "четат", а всички естествено изговаряме [четът]. На мястото на "а" в такива случаи би стояла буквата ѫ ("широко ъ"), която се изговаря [ъ]. Във връзка с това трябва да се върне и Ѭ ("голяма йотувана носовка") за да се пишат по-уредно думи като летя, летят, стоя, стоят, крещя, крещят, където трябва да се изговори ЙЪ или мекост на предходната съгласна + Ъ.

3. "Правописът" ни няма ясно вътрешно правомислене (гр. "логика"), до голяма стъпен поради изхвърлянето на ъ и най-вече на ь от края на думите. Така сега в писането са помътнени връзките между различните скроеве ("форми") на една и съща дума, когато веднъж имаме твърда, а сетне мека съгласна: син, синьо; сън, сънят; учител, учителят; цар, царят; кон, конят вм. смисленото синь, синьо; сънь, сънь-тъ; учитель, учитель-тъ;царь, царь-тъ; конь, конь-тъ.

4. Изобщо е твърде стеснена службата на буквата ь (само в съчетание "ьо" за отбелязване мекостта на предходната съгласна), което прави тази буква кажи-речи непотребна. Някогашната твърде полезна служба на ь, както може да се види и в "Речникъ на блъгарский езикъ" на Найден Геров, е била на особна гласна буква, чийто изговор може да бъде както ъ, така и е (чьрта, жьртва, жьден, жьтва, чьрвено, черупчьсто), а в някои случаи мекост на предходната съгласна и ъ (земьн, Великдьн), като последното Александър Теодоров си допрощава ("позволява") да определи като "звъкът Ь в българския език".

5. Буквата "я" е натоварена с твърде много струватности ("стойности"). Тя може да бележи четири различни случая: й+а (както в "ябълка"); мекост на съгласна + а (както в "лято"); й+ъ (както в "стоя") ; мекота на съгласна + ъ (както в "летя"). Буквата "я" е руска измислица - прекроена старобългарска малка носовка Ѧ, на която в новобългарски отговаря най-вече звъкът "е" , а на руски се изговаря "я". Вкарана е още през Възраждането с руския си изглед и изговор. Тя трябва да се махне и да се заменя според случая с ia , ѣ (ятов знак) или ,Ѭ, което е според духа и буквата на българското книжовно предание ("традиция").

6. Отдавна, но напълно неоправдано и изкуствено, е прокарана разлика между завършека на отглаголните биватни ("съществителни") имена от несвършен вид на глагола и завършека на тези от свършен. Закъсняване - закъснение, прощаване - прощение, разделяне - разделение. Така се стига до случаи от този вид: книжно кръщение, народно кръщене. Някога тази оскъдица на единство не я е имало. Работата е там, че новобългарският народен език изцяло е загубил завършек -ие за отглаголни биватни, но в книжнината той се пази по старобългарско или църковнословянско предание, но на мястото на "и" в края е стояла буквата i (йота). Така през деветнайсети век се е пишел завършек -iе наравно в отглаголни биватни от свършен и несвършен вид на глагола: прощаванie, прощенie. Превръщането на -ie в -ие става изкуствено с хрумването, че i e непотребна буква. Изговорът на отглаголно биватно със завършек -нie не бил задължително -ние, а е можел да бъде още и -не или -нье, затова. За да се върне единството на езика в тази насока, трябва или да се върне буквата i, или изцяло да се отрече дългият завършек -ие и да се пише (както някога вече се е пишело) прощене, закъснене, разделене, кръщене, търпене, какъвто е естественият новобългарски изговор на думите.

7. Твърде много думи от старобългарско потекло се пишат по руски начин !

а) С Я (което става "а" след ж, ч, ш, и щ, защото рус. щ = бълг. шч) вместо Е за старобългарска малка носовка Ѧ. От лявата страна в червено са дадени думи в грешния им порусчен вид, а от дясната в зелено е верният им български вид :

възприятие възприетие
вероятен вероетен
изряден изреден
изящен изещен
чадо чедо
щадя щедя
занятие заетие
обятия обетия
Петдесятница Петдесетница
десятка десетка
княз кнез
свят, святост свет, светост
причастие причестие (както честито, злочест )
част чест
участие учестие
началник начелник

начало, начала начело, начела

И изобщо в завършека на сегашна дейна сподялба ("сегашно деятелно причастие") -ЯЩ (-АЩ след ж, ч, ш) вм. -ЕЩ, както :

стоящ стоещ
говорящ говорещ
летящ летещ
кипящ кипещ
вонящ вонещ
четящ четещ
гърмящ гърмещ
димящ димещ
делящ делещ
спящ спещ
врящ врещ
крещящ крещещ
търпящ търпещ
седящ седещ
учащ учещ
държащ държещ
служащ служещ
хвърчащ хвърчещ

б) С У вместо Ъ за старобългарска голяма носовка ѫ ; с Ю вместо ЙЪ (писано Я по днешния кривопис) вместо голяма йотувана носовка Ѭ :

художник хъдожник
хоругва хоръгва
съпруг съпръг
обручение обръчение
звук, звуча - звък, звъча

оборудване - тази дума е руска, но би трябвало да се предаде според българския изговор корена в думата оръдие

съюз съйъз

Но при сегашна дейна сподялба ("сегашно деятелно причастие") на новобългарски идва завършек
-ЕЩ срещу руско по потекло -УЩ :

пишущ пишещ
текущ течещ
вопиющ въпиещ
цветущ цъфтещ


в) С -ОР в корена на думата вместо -ЪР

горд, гордост - гърд, гърдост
възторг, възторжен - възтърг, възтържен


г) С -ЕР в корена вместо -ЪР (старобълг. -РЬ)

опровергавам, опровержение - опровъргавам, опровържение
низвергвам - низвъргвам
изверг - извърг


д) С -ОЛ вместо -ЪЛ (старобълг. -ЛЪ) в корена на думата, както :

полк, полковник - пълк, пълковник


е) С О вместо Ъ

точно, точност - тъчно, тъчност
вопъл - въпъл

Още върху непотребните руски думи

През 1874 д-р Иван Богоров, човекът наредил книжовния ни език върху народна основа (против поддръжниците на църковнославянския, руския) пише: "Русите са [="се"] крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре е да са нарече панрусизъм, че днес с име Славянски език са разбира Руският, когато тии никак не приемат да са заличи тяхното бащинско име Русия и да са нарече Славяния. А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл и са затичаме да правим писмовния [=писмения] наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем."
(Запазени са някои свойщини на тогавашния правопис)

Ето още един куп руски думи, дадени в червено, и българските им насрещници ("съответствия") в зелено:

особеност (от стб.) - свойщина

понятие (рус.) - разбрание, наум
обособявам (се) - отсебвам (се)
необходим - притребен, требовен, неотбежен, неизбеглив ("Обхождам" значи "ходя наоколо, обикалям", а не "преминавам, избягвам нещо")
необходимост - притреба, неотбежност, неизбегливост
непреодолим - ненадвивлив, ненадделив
подчинен - подреден, сложен, подложен
точност (от стб. с "о" вм. "ъ") - тъкмост, тъкменост, тъчност, мярност
подчинявам се - слагам се, подлагам се, скланям
завися (букв. превод от лат. dependere :"вися от") - опирам [до], обвързан съм [с], крепя се [от, на, върху, о], придържам се [към] ("Завися" е и грешно образувана дума вм. "зависвам", както "надвисвам", "увисвам")
зависим - обвързан, обвързен, придръжлив, придържен, крепятен, опирен
наклонение (на глагола) - начин, изрек
делим(ост) - делнив(ост) , делив(ост)
свят, святост - свет, светост
полк (от стб. ; по рус. с "о" вм. с "ъ") - пълк (както пълководец, пълчища, опълчвам се), плък
полковник - пълковник
препинателен знак - запиратен знак, запиралка, почиватен знак (белег), бележка на почиването, препъвателен знак, спъвателен знак
точка - бод; крайка; капка
двоеточие, двуточие - дво(е)крайка
многоточие - многокрайка, многокапки
запетая, запетайка - запирка
точка и запетая - крайка със запирка; капка със запирка
удивтелна - чуденка, чудовна бележка, чудатен знак, почудица, заповеден знак, заповедка
въпросителна, въпросителен знак - питанка, запитка, запитвачка, питна бележка, питен знак, попитен знак, питатен знак
въпросителен - питен, попитен, питатен, запитен, запитвачен; за човек, поглед: питлив
семейство - челяд, задруга, домородство
семеен - челяден; челядник
ядро - ядка, сърце
косвен - непряк; полегат
кос - полегат
право (мн. права) - правина, правица, правдина, правда
кавички - кривици, криволички, кукици, вносни кукички, вноски
сказуемо - казало, приказ(у)ватно, прилог
грамотен (рус. от гр.) - книжовен, книжатен
неграмотен - безкнижен, некнижовен, некнижатен
невежа - ненаук, неразумник, невещ
невежество - невещина, непознанство
сведущ - вещ, знатен (знаятен), знаещ
изменчив - промнелив, променит, менлив, менитен, изменен, изменлив
способ - начин, похват, сръка, леснина
способен - вреден ("вреден юнак"; "вреден за войник"), привреден, похватен, замощен (замощен), умятен
способност - вредност, похватност, замощност
умел - умятен, похватен
ловък - сръчен, похватен
щастие - доброчест, доброчестина, доброчестиня, доброчестие, добра чест, срята (срета), честитост
щастлив - честит, доброчестен, сретен; раодтен, радостлив
нещастен - злочест, злочестен, несретен, клет, неволен
нещастие - злочестина, злочестие, злочестия, неволия, неволя
нещастник - злочестник, клетник, несретник
удоволствие - пригода, угода
удовлетворявам - отволям (отволявам), угаждам, угодявам, угождам
удовлетворение - отволяне, угодия, насита, отвзимане
удовлетворителен - пригоден, отволятен
стойност (рус. "стоимость" от "стоит" = бълг. "струва" ) - струватност (струвност), сторност, струване, чинене, вреднуване, вредня
обстоятелство - околостъп (И двете превод от лат. circumstans - "стоещ наоколо", circumstantia - "стоещи наоколо")
обстановка - околовръстие
стойностен - струватен (струвен)
читател (нямаме глагол "чита" !) - прочетник, четник, четец, четалник, четач

задача - зададка, задавка
съответствам - съотговарям, спосрещам се, посрещам се, пресрещам се
съответствие - съотговаряне, спорсещане, посрещане, пресрещане; спротива, насрещница
личен - лицевен (Бълг.дума личен ще рече: "хубав, бележит")
личност - лицевност, азство
прилагателно име - притурно име
съществително име - биватно име
съществително собствено име - същ(н)о име
числително име - четно име (от чет = "брой, число"), бройно име
числя (се) - смятам (се), причитам (се), броя (се)
считам - смятам
местоимение - вместоиме, местоиме
притежателно местоимение - стопанствено (в)местоиме, владовно (в)местоиме
представка - предтурка
наставка - снадавка
член, определителен (от стб.) - став, ставица, прилог
звателен - зъвен, повиклив, викатен
обучение - приучване, изтъщен(и)е, изтъщяване, изучване, ука
посетител - споходник, спохождник
справочник - упътник, упътване
отношение - обнаска, обнасяне, обноска, обнасяне, относба
относителен - относбен, обнасятен
съотношение - съобнасяне
настоящ (от стб. с "я" вм. с "е" - "настоещ") - сегашен
настояще - сегашност
условие - тъкмеж, сговор, сговаряне, сдумване, потъкмен(и)е, сговорка
обуславям - сдумвам, уричам, потъкмявам, сговарям
порядъчен - уреден
понятие - разбрание, наум (наум)
възприятие (от стб, с "я" вм. "е") - долавяне, доземане, дохващане, досещане ( от "досещам", не от "досещам се") , сещане, възприем, възприимка
очерк - очърт
заместител - отменик, отменица, замянка
предназначавам - преднареждам, отреждам, преднабелязвам
предназначение - преднареждане, отреда, предабелязване
участ - коба, наречба, речене, дял, чест (добра чест, зла чест)
съюз - свръз, съвръз, свръзка
съюзен - свързен, съвързен
съюзник - свързник, съвързник
отрицателен - отричен, отричатен
отрицание - отричане, бъх, бъшене (от бъша - "отричам; не признавам, отричам, скривам истината)
словообразуване - думотворба, думообразуване *
словоред - думоред, думонаредба, думонареждане *

*Забележка: Руското "слово" на български е "дума", а пък българската народна дума "слово" не е = "дума"; бълг. "слово" е : "текст, сбор от букви, писмени знакове; буква, писмен знак".Ето покази от народни песни, в които това ясно си личи:

"Бяла си книга четеше,
с черно слово написана";

"Иванчо на стол седеше,
бяла си книга държеше,
черно си слово четеше."

"Иванчо на стол седеше
бяла си книжка държеше
и черно слово пишеше:
защо не ме, майко, почака,
книгата да си дочета,
и словото да си допиша."

"бяла си книга държеше,
черно си слово четеше.
Той на майка си продума:
- Защо ме, мале, отхлупи -
не можах слово да прочета!"

"бяло си книже държеше
и дребно слово четеше"

Една дума няма как да е черна или червена (пак в нар.песни "книга червенословна" = книга написана и с червени букви), буквите са червени или черни. Затова слово ще рече предимно "текст, букви", а по-книжно: "реч". Така редът на думите е думоред, а не "словоред".

Забравеният български език

Българският език насила е бил порусчван няколко пъти и това порусчване трае повече от сто години - от Възраждането с "панславизма" (определян от някои разумни българи още тогава като "панрусизъм"), през кланянето пред всичко руско около Руско-Турската война и "русофилството" в следващите петдесетина години, та до пълната мисловна и държавна робия под "братята руси" между 1944 и 1989 г.

Тук ще изброя някои чистобългарски народни думи, изхвърлени стъпка по стъпка от езика ни или превърнати в "редки" и "чудати", поради изкуственото вкарване и прокарване на руски думи (русщини, "русизми") и други чуждици. Срещу българските думи са посочени руските, които се използват днес (понякога и чужди думи от други езици, защото много отя тях са заети през руски). В някои случаи руските думи произлизат от старобългарски, но от простотия се пишат според руския им изговор, или пък са напълно непотребни, тъй като си имат равнозначни новобългарски.

почак - срок (рус.)
челяд - семейство (рус.)
задруга - фамилия
челяден - семеен (рус.); фамилен
челядно, челядом - посемейному, със семейството (рус.)
честит - щастлив (рус.); късметлия (тур.)
препирня, препир, препория - спор (рус.)
препирам се - споря (рус.)
препирен - спорен (рус.)
безпрепирен, безпрепорен - безспорен (рус.)
стопанин - хазяй (рус.)
стопанка - хазяйка (рус.)
доброчестен - щастлив (рус.)
злочест, злочестен - нещастен (рус.)
проклетия, прокоба - проклятие (рус.)
тъкмеж, сговор, додум, сдумване, потъкмение - условие, договор (рус.)
вричам се, заричам се, веря се - обещавам (рус.)
зарек, зареч - обет
отреден, уреден - изряден, акуратен; порядъчен
родитба - урожай (рус.) ; реколта (лат.)
вишен - висш (рус.)
ука - урок (в народния език "урок" = "уроки" !)
чест (същият корен е в "честит", не в "честен") - щастие (рус.); късмет (тур.)
доброчест, доброчестина - щастие (рус.)
честитост - щастие (рус.)
челядник - семеен [човек]
сговор - съгласие
сговорен - съгласен
сложен - подчинен
подложен - подчинен
едностаен ("който си стои все един и същ", не от "стая") - постоянен
едноставен - "прост", несложен
настан - събитие
стопаница, невяста - съпруга (от стб. ; по рус. изговор с "у" вм. с "ъ" - "съпръга")
размет - разбор
размятм, разметвам - правя разбор, анализирам; разпределям
наум - понятие (рус.), идея (гр.); "концепция" (лат.)
наумен - понятиен, абстрактен
уред, уредност, разбор, разбория, наредба, подредба, оправ, оправия - порядък
безреда, безуред, неуреда, безредица, неразбория - безпорядък
скрой - облик, форма
скроен, угледен - образцов
разлог - план (лат.), схема (гр.)
приглед, углед - образец
разборен, разборит, разумлив, разбиркав, отборлив - понятен (рус.)
неразбиркав, неразборен - непонятен
своен - собствен (рус.)
стъп, строп - етаж (фр.)
изправа, оправщина - документ (лат.)
книжовен - грамотен
слово - текст (лат.)
почовечно, подобично - поголовно (рус.)
живина, животина - животно (рус. от стб.)
прякор, кор, подкора, порекло, презиме - прозвище (рус.)
набавка - продоволствие (рус.)
градиво - материал (рус.)
глед - зрение (рус.)
гледка - зрелище (рус.)
бод - точка (рус.), пункт (лат.)
прекореча - противореча
прекорек, прекоречен - противоречив
заток - залив (рус.)
спосрещам - сравнявам
спосрещам се - съответствам; сравнявам се
уприличавам - сравнявам
яра - зарево
разборлив, отборлив, досетен, умовит - интелигентен
усетлив - чувствителен
свяст - съзанание; съвест
намяра - находка
коба - участ
измислив - изобретателен, находчив
сетнина - следствие, последствие
последък - последствие
изтъщявам (се) - образовам (се), обучавам (се), усъвършенствам (се)
изтъщение, изтъщяване - образование, обучение, усъвършенстване
заможност, замощност - състоятелност
заможен, замощен - състоятелен
съдба ("ъ" е ударено) - съждение
оръжвам - оборудвам
обръжам - въоръжавам, съоръжавам, оборудвам
нарицало - название
вреден (с корен в думата "ред", а не от "вреда") - способен; стойностен
вредност - способност; стойност
подсторник, подбутник, подбадник, подустник - подстрекател
сглоба - механизъм (гр.)
сглоб - част, член, елемент
став - част, член, елемент
дял, къс - част
причест, причестна - причастие (от стб. с руски изговор, вм "причестие")
намяса (намеса), замяса (замеса), смяса, смеша, мешава - участие
делник (с ударено "и") - участник (от стб. с рус. изговор)
пригода, пригодия - удоволствие; удобство
сгоден - удобен
отволям, отволявам, оттушавам - удовлетворявам
отволяне, оттушване - удовлетворение
ревнив (от "ревне ми се" - "харесва ми") - привлекателен
злокобен - зловещ
дей, деяне - действие
вреди (с ударено "е") - важи
вреднува - има стойност, "котира се"
погодба - сделка (рус.) ; пазарлък (тур.)
стопаня, стопанявам - притежавам (от стб.)
владане - поведение
обнасяне, обнаска, обноска - отношение; поведение, маниер
пръг - рамка (нем през рус.) ; черчеве (тур.)
сръчен, похватен - ловък
кръжило - рамка (нем. през рус.)
междувам - гранича (рус.)
ревне ми се, доренява, додражава - нрави ми се (рус.); харесва ми (от гр.)
отметнина - неустойка
спор, спорина - изобилие; тур. берекет
спорен - изобилен; тур. берекетлия
стопанство, владане (с ударено "е") - собственост, имущество
разнос, разноска - разход (рус.); харч (тур.)
луча - цел (рус. от нем), мишена (рус. от перс.), нишан (тур.)
луча - целя, целя се
смерям - целя; имам предвид; сравнявам
тъкмо, тъчно - точно
тъкмен, тъчен - точен
току-речи, кажи-речи, насмалко - почти
стъгда, разкол, площ - площад
приука - привичка
навичен - привичен
отсек, отсека - решение
накан, накана - решение; намерение
ценявам, цаня, главявам - договарям, склюявам сделка
стройник, снобник - посредник
снобя - посреднича
брънка - звено
чета, дружина, отбор - отряд
уреда - дисциплина (лат.)
речка - поговорка
присърце - усърдие
трудя се, тъща се, залягам, затичам се, радея, предстоявам - старая се
трудене, залягане, затичане, радеене, предстояване - старание
раздалеч, разстъп, далечина - разстояние (рус.) ; дистанция (лат.)
очърт - очерк
межда, помежда, предял (предел), слог - граница
изговор, изричане, издумване - произношение
строй - разряд, разред (рус.); тип, сорт
чуене - звучен(и)е (рус. от стб. с "у" според рус. изговор вм. с "ъ")
господарица, господарка - госпожа (рус.; от стб. вм. "госпожда")
спохождам - посещавам
споходник - посетител
споход, спохождане - посещение
омисъл, омислене, гузнене - подозрение
имам омисъл, гузни ме - подозирам
твърдина, твърдиня, твърдица, твърдел - крепост
укривявам, наклопвам, набеждам - обвинявам
правина, правица, правда, правдина - право (мн. права)
предумвам - убеждавам
дохватка - доказателство
ненауци - невежи
свойщина - особеност (рус.), характер (гр.)
уникаквям - осуетявам
онемотявам (някого) - обеднявам (някого)
имовина, имот, владане, държавина - имущество, недвижимо имущество
владовище, имовище - имение (рус. от стб.)
едноземец, едноземка - земляк, землячка
набелязвам, отреждам - назначавам
погуждам, увръзвам, нареждам - постановявам
похват, сръка, подоб - способ, прийом, маниер
прилягам - подхождам
сгода, прилег - шанс (рус.)
връст, пора - възраст
извръстен, извършен - превъзходен
надделявам, надборвам - преодолявам
надминувам - превъзхождам
устанявам - установявам
управям - управлявам
управа, управство - правителство
нареда - конституция, установление, правилник
възбрана, забрана, възпиране - запрещение
опазлив - внимателен
пригледвам - проверявам
красен, личен - красив (от стб.)
зналец, знайник, знаяч - знахар; сведущ (рус.)
знайница, зналица, знаячка - знахарка; сведуща (рус.)
знатен, вещ - сведущ (рус.)
окол - окръжност (рус.)
обсян, заслон - навес (рус.)
отзарнувам, отзорявам - отразявам (рус.)
прихвалив, полазен - заразен (рус.)
полазица - зараза (рус.), епидемия (гр.)
уздравям, уздравявам, увързвам - обезпечавам (рус.); осигурявам
сочиво - супа; тур. чорба
имам пред очите си, имам наум, соча (на), бия (на), смерям (на) - имам предвид (рус.)
натълчавам - наставлявам (рус.)
пореждам - наставлявам (рус.)
сумявам, сумясвам - осъзнавам (рус.)
уредия - обзавеждане (рус.)
боравя - занимавам се (рус.)
борави ме - занимава ме (рус.)
надтягам - имам превес, получавам превес (рус.)
приемач, приимач - получател (рус.)
несполука - неудача (рус.)
несполучен, несполучлив - неудачен (рус.)
на отсек - решително
въземам (земам, зимам, книжно "вземам") преднина - получавам превес, вземам превес
говорка - израз ("изражение"), идиом (гр.)
запаза, опаза, предпаза, припаза - охрана; съхранение (рус., стб.)
редичина, редничина, редушка, редня - епидемия (гр.)
пределям - ограничавам (рус.)
уричам, отреждам, спомерям, сторвам накан(а), пресъждам, правя отсек(а) - решавам
допрощавам - позволявам, разрешавам (рус.)
разправям - решавам, разрешавам (рус.)
подвоица, подвояване, маене - колебание (рус.)
грай - мелодия (гр.), лад (рус.)
потъкмявам се - сключвам договор (от рус.)
издиряне (издирване), избродване, обдирване - изследване
истовен - автентичен, реален (лат.), действителен (рус.)
едночен - идентичен (лат.), тъждествен (рус.)
прелика - форма, облик
преличавам - трансформирам (лат.)
подадене - атрибут (лат.), талант (гр.)
сполетище, поразия, напаст - бедствие
напастен - опасен (рус.)
опасен - внимателен, осторожен (рус.) (Бълг. дума "опасен" = "предпазлив")
дебелащина - грубиянство (рус. от нем)
задирям - ухажвам
постава - положение (от стб.)
елав - олово (рус.), калай (тур.)
руев - оранжев
белезя, шаря, изписвам - рисувам (рус.)
измислия - изобретение (рус.)
изнамерник, изнамервач, изнамирач - изобретател (рус.)
службаш - длъжностно лице (рус.), администратор
презръчник - салфетка (рус.)
ястелит - апетитен
несвестица - безсъзнание, безпаметство (рус.)
несвяст - безсъзнание (рус.)
унесвестен - безсъзнателен (рус.)